Най-забележителното нещо в Путапарти, около което се върти целия живот в градчето, е ашрамът на Сай Баба. Ашрамът представлява комплекс от жилищни сгради – общежития и хотели, столови, магазини и павилиончета, градинки и мандир. Мандир се нарича специална открита зала, предназначена за срещи с гуруто. Тук той дава 'даршан' на поклонниците – безмълвна благословия и прави 'сидхи' – чудеса, които той нарича визитни картички и доказателства за неговата божественост. Вселенската любов на Сай Баба се символизира от най-известния му 'сидхи' – материализирането на разни предмети – сладкиши,

бижута, парфюми, както и свещената пепел 'вибути', с която лекува различни болести. Почитателите му твърдо вярват, че той е последният аватар, слязъл на земята, за да възстанови правдата (Сай Баба е още жив, когато е писана статията).
В ашрама има порядки, които задължително се спазват. Забранени са алкохолът и месото, европейските дрехи, в магазините и павилиончетата за храна има отделни входове за жени и мъже, дори универсалният магазин е с различно работно време за жените и мъжете. Тук се води монашески живот. В жилищните зони има специални тераси за медитация.

Обстановката в комплекса, преди всичко, настройва човек на духовни търсения, на въпроси, които може би отдавна са се таили в душата му. Самият ашрам е обкръжен от няколко терасовидни скверове, проектирани по релефа на хълмовете, с пътечки и площадки от камъни. На такова възвишение се намира и дървото на желанието (банян – вид фикус). Околната буйна зеленина плавно преминава в живописната декоративна растителност край жилищните сгради на комплекса и създава илюзия за отдалеченост от градската среда. Ашрамът има своята градина за съзерцание и медитация – уютна и сенчеста, с

тропически дървета и палми, с тесни пътечки и езерца. Сред зеленината са пръснати различни статуи и рисунки на божества – Рада и Кришна, Шива и неговия бял бик Нанди, дори златна статуя на Христос, както и различни духовни символи. Каменни пътеки водят посетителя, разкривайки пред него прелестни гледки. Тук има и места за седене, тъй като основното предназначение на градината е да създаде хармонична и спокойна обстановка, в която да може да се медитира. Акцент в градината е водният елемент – малко езеро, което се явява силен привлекателен център. Индийците се отнасят почтително към всички

декоративни цъфтящи растения, но несъмнено едно от тях стои на първо място. Това е лотосът, олицетворяващ сътворението и цикъла на съществуване, могъществото и властта, мъдрост и нирвана - цветето на Буда. Присъствието му се смята, че носи щастие. Водната повърхност не винаги се краси от лотоси, като вариант се ползват далечните им родственици – доста по-разпространените водни лилии.
В комплекса има още една забележителност – дървото за медитация. Мощният ствол, излизащите от него груби корени, които се разпростират по цялата

поляна, преплетените клони, сякаш събират в себе си и пречистват човек от всички негови страсти. Тук медитират обитателите на ашрама. Така сред сянката и уюта на тропични растения, човек се радва на отдавна търсено умиротворение и тишина, без да желае друго освен да съзерцава блясъка на слънцето във водата.